Манголд Bionda Argentata

Манголдът, наричан още спанаково или листно цвекло, е широко разпространен листен зеленчук в страните от Централна и Западна Европа. За консумация се използват листата, по подобие на спанака, с тази разлика, че изискват по-продължителна топлинна обработка. Месестите дръжки се употребяват сварени, по подобие на цветното зеле и аспержите.

Манголдът е зеленчуков вид от сем. Лободови. Има двугодишен цикъл на развитие. Различава се от салатното цвекло по това, че през първата година не образува кореноплод, а листна розетка и силно разклонен корен. Презимувалите растения на следващата година развиват цветоносно стъбло и се получават семена. Листата са едри, къдрави и месести. В зависимост от строежа и формата им се определят двата основни вида манголд: листен - листата са дълги до 20 см, приличат много на тези на спанака и може да се объркат с него; дръжков манголд - листата са по-едри, достигат до 60 см и имат месеста дръжка. Листата съдържат сухо вещество до 11%, захари до 4.6%, витамин С до 167 мг%.

Изискванията на растенията към условията на околната среда и начинът на отглеждане са много близки с тези при салатното цвекло. Манголдът е по-слабо устойчив на ниски температури. Отглежда се чрез директна сеитба на семената. Възможно е отглеждане и чрез предварително произведен разсад. Вторият начин се прилага по-рядко, защото растенията трудно се прихващат. Засяването е през месец април - редово, с разстояние между редовете 40 см и разстояние между растенията след прореждане 30-35 см. Първото прореждане се прави при височина на растенията 8-10 см, а второто - при 20-30 см. Отстранените при второто прореждане растения обикновено се използват за консумация.

Изрязването на листата започва след пълното оформяне на най-външните листа. Отстраняват се най-много 1/4 или 1/5 от общия брой листа на едно растение, за да не се изтощават растенията. През есента, преди трайното застудяване на времето, растенията се изваждат внимателно, изрязват се външните листа и се засаждат плътно едно до друго в пясък или почва в изба или друго подходящо помещение. Така съхранените растения продължават да растат и през зимата и се осигуряват пресни листа до пролетта. Развилите се при липса на светлина листа са още по-нежни и вкусни в сравнение с тези, израснали на светло.