Чубрица Местна-2гр.
Чубрица-2гр.
Кат. No: 2018
Едногодишно растение. Като подправка, може да се използва цялата надземна част . Суши се на проветриво място. Тя е чудесно допълнение към ястия от риба, месо, боб, супи и сосове.
Сеитбата на семената е през март- април под покритие.. Разсаждане през май по схема: 30х30см. Предпочита слънчево място и плодородна почва.
Чубрицата е традиционна подправка за България и се почита навсякъде из страната. Представлява многогодишно вечнозелено полухрастче, което достига височина от 20 до 50 см, ширина 20-30 см. Цъфти от юли до октомври, цветовете са сравнително дребни, бели, събрани в прости класовидни съцветия.
Чубрицата е напълно зимоустойчиво растение. Най-разпространени са два вида: планинска и градинска.
Планинската чубрица е диворастяща и е по-силно енергийно заредена, расте най-вече на открити варовити склонове. Докато съответно градинската чубрица не се среща свободно в природата. Тя трябва да се сади и отглежда в градината или на балкона. Планинската чубрица се среща по варовитите склонове на всички наши планини, главно Централна Стара планина и Родопите. Градинската чубрица расте в топлите места главно по нашето Черноморие и се култивира навсякъде из България.
Вкусовете им качества са доста различни - планинската е по-добра за месни манджи, придава им много изтънчен вкус, докато градинската е идеална за боб, леща, постна картофена манджа или печени картофи на фурна.
Разликата между двата вида е както между опитомен и див необязден кон. Общото между двата вида е, че се използва надземната им част, брана преди, през време или след цъфтежа. Планинската чубрица като изсъхне става много бодлива и не може така да се изрони, както градинската. За да я приведете във вид за ползване като подправка, трябва да махнете стеблото, след като отделите игличките ѝ, след което да ги счукате в дървен хаван или смелите с кафемелачка. Аз ползвам ръкавици и ги смилам с кафемелачка, защото това с хаванчето е голям бавеш и не става така ситно.
Лечебни свойства на двата вида:
Планинска чубрица (балканска, овчарска, горска)(Satureja montana) стимулира стомашната и чревна дейност. Има отхрачващо действие. Употребява се при чревни болки, летни диарии, против повръщане, в някои случаи при бъбречни, чернодробни, жлъчни и сърдечни болести. Българската народна медицина препоръчва чубрицата при високо кръвно налягане, главоболие, виене на свят, сърцебиене, при жажда от захарна болест, повръщане, нервни припадъци и др.
Градинска чубрица (Satureja hortensis L.) има свойството да отстранява газовете от червата. Наред с това тя успокоява силните колики, като едновременно пречи на развитието на гнилостни процеси в червата. Не на последно място заслужава да се отбележи, че чубрицата понижава повишеното кръвно налягане, което я прави ценно лечебно средство при някои болни. По-стари данни сочат, че тя е била сигурно средство против някои видове глисти.
Приложение: При болки в червата с газове, при диарии, за подобряване процесите на храносмилане, при чернодробни и жлъчни заболявания, в началния стадий на хипертонична болест.
И двата вида чубрица имат огромно приложение в българската кухня. Те стимулират дейността на стомаха и червата и затова с тях се подправят трудносмилаеми храни, като варива (боб, леща, зелен фасул, грах), всички видове меса и особено шилешко и овнешко. Незаменими подправки са за постни ястия, за супи и основни блюда, за овкусяване на плънки и на кайма.
Двата вида чубрица се смесват приятно с други ароматни треви, като например магданоз, дафинов лист, чесън, розмарин, целина, сминдух, сушени зеленчуци. Клончетата и листата ѝ са подходящи при ястия от леща и зрял фасул, при пълнежи за печени меса, зеленчуци и сарми.
Важно е да се помни, че чубрицата трябва да се вари с ястието.
Стритата чубрица е вкусна прибавка към пастети и сандвичи с масло. Прилага се в колбасарството и за ароматизиране на сирена. Основна съставка е на българската шарена сол, която най-често се прави от смесването ѝ със сол, червен пипер и сминдух. В много краища на страната прибавят и смлени печени тиквени семки.
Традицията повелява шарената сол да се пази и поднася в дървени гаванки с похлупак.
Интересни факти за чубрицата през годините:
Латинското име на чубрицата – Satureia, означава трева на сатирите, митични същества, полухора - полукози, известни с разюздания си нрав и волен живот. През античността чубрицата е смятана за афродизиак – любима „паша“ за сатирите и нещо като тяхна виагра. Пиперливият вкус на чубрицата е бил любим на древните римляни дълго преди първите товари с пипер да бъдат докарани от Индия. През 1. век пр.Хр. Вергилий отглеждал чубрица, от която медът на пчелите му ставал по-ароматен.
През Средновековието чубрицата се използвала за подправяне на кексове и други сладкиши.
Народът вярва, че чубрицата предпазва от зли сили. За баячески и лечебни цели се използват дивите чубрици, брани по Кръстовден (14 септември). Билката се сварява и се пие при забавена менструация, когато жената пометне или в малки количества, когато трудна жена има някакви болки в утробата. Вярва се, че първескиня ще роди леко и лесно, ако пие вода, в която е била накисната кръстовденска чубрица. Предимно в планинските райони на страната е прието първите седем дни след раждането родилката и бебето да се прекадят с очистителна цел с босилек, чубрица и карамфил. На много места при всекидневното къпане на бебето във водата се слагат стръкове от босилек и чубрица – прави се за здраве и сила. Когато в някое село възникне епидемия, стаята, където спят малките деца, се прекадява с чубрица. При ритуали за магическо отваряне на болестта на 40-ия ден след ритуала се извършва кадене с чубрица – така се разбира дали болният ще оздравее, или ще умре. Когато се носи за умрелите вечерта на Велики четвъртък, задължително се слага в китката цветя и стрък чубрица. На Бъдни вечер верига над огнището се потопява във вода, където има босилек и чубрица – прави се срещу таласъми и зли сили. Планинските жители на Рила и Пирин вярват, че ако някой е убит от гръм, мястото трябва да се прекади с богоявленска водица (пазена от 6 януари за такава цел) и с босилек, чубрица и косъм от вол без белег, за да не се повтаря там нещастието. С чубрица по народному се лекуват и очни заболявания. За целта в зелена паница се поставят стрък чубрица, стрък очанка и една жълтица. Паницата трябва да пренощува в кошера с пчелите. С тази вода сутринта, преди изгрев слънце, болният трябва да си измие очите. В Трявна пият бира с вкус на чубрица Тъмна бира с вкус на чубрица прави пивоварна в Трявна. Напитката, наречена „Тревненско пиво“ е с алкохолно съдържание 6%, приготвя се от четири вида малц по белгийска рецепта, чиито съставки са търговска тайна, и е без консерванти.
1.50лв.